Женитба
Комедия от Н. В. ГОГОЛ
Спектакъл на Лилия Абаджиева
Сценография и костюми: Васил Абаджиев
Актьори: Любомир Нейков, Станимир Гъмов, Румен Угрински, Роберт Янакиев, Моню Монев, Васил Витанов, Снежана Макавеева, Албена Павлова,
Жанина Стоилова и Невена Бозукова.
Продукция на: ДКТ " Константин Величков"- Пазарджик
Разпространител: Театър Мелпомена
Времетраене : 110 мин.
Спектакъл на Лилия Абаджиева
Сценография и костюми: Васил Абаджиев
Актьори: Любомир Нейков, Станимир Гъмов, Румен Угрински, Роберт Янакиев, Моню Монев, Васил Витанов, Снежана Макавеева, Албена Павлова,
Жанина Стоилова и Невена Бозукова.
Продукция на: ДКТ " Константин Величков"- Пазарджик
Разпространител: Театър Мелпомена
Времетраене : 110 мин.
“ “Женитба” е създадена през 1842 година и определена от Гогол като “съвсем невероятно събитие в две действия”. Въпреки че е писана преди близо 200 години, ни дава да разберем, че възможността за изкушение се корени в самата човешка природа – такава, каквато е била винаги. И по-точно в нейната исконна двойственост, в посятата в нея сякаш вечна вражда между сетивността, тялото, интелекта, духа, между чувствата, емоциите, страстите и повелите на дълга, морала, съзнанието, разума.
Остроумието на Гогол и отношението му към несъзнаваното в “Женитба” за мен е естетическа сублимация на силата на изкушението като влечение, чувство, страст, в конфликт с моралния дълг, който спира да различава доброто от злото.
Човекът е загадка в света и може би най-великата загадка. Представата ми за театралното е свързана с изследването на живота на духа, с изследването на човека между реалното и въображаемото, между високото и низкото, между божественото и демоничното. Но представата ми за театралното е свързана с пристрастието ми към преувеличеното и ироничното. Гогол, според мен, като в някакво криво огледало ни дава да се видим, да се погледнем отстрани. Преувеличава до пароксизъм подвластността ни на вечните ни копнежи и желания. Именно като в някакво криво огледало ни показва как именно те – чувствата, емоциите, страстите, увличат човека във въртопа на живота; правят човека безсилен да се съпротивлява и го завличат към дъното или бездната, ако… Ако срещу тях не се изправи с достатъчно сила разумът, съзнанието за дълг, които единствени могат да опазят човека в границите на човешкото. В света на желанията невинни няма.”
Лилия Абаджиева
Остроумието на Гогол и отношението му към несъзнаваното в “Женитба” за мен е естетическа сублимация на силата на изкушението като влечение, чувство, страст, в конфликт с моралния дълг, който спира да различава доброто от злото.
Човекът е загадка в света и може би най-великата загадка. Представата ми за театралното е свързана с изследването на живота на духа, с изследването на човека между реалното и въображаемото, между високото и низкото, между божественото и демоничното. Но представата ми за театралното е свързана с пристрастието ми към преувеличеното и ироничното. Гогол, според мен, като в някакво криво огледало ни дава да се видим, да се погледнем отстрани. Преувеличава до пароксизъм подвластността ни на вечните ни копнежи и желания. Именно като в някакво криво огледало ни показва как именно те – чувствата, емоциите, страстите, увличат човека във въртопа на живота; правят човека безсилен да се съпротивлява и го завличат към дъното или бездната, ако… Ако срещу тях не се изправи с достатъчно сила разумът, съзнанието за дълг, които единствени могат да опазят човека в границите на човешкото. В света на желанията невинни няма.”
Лилия Абаджиева