Вражалец
Една сутрин в китно българско селце пристига вражалец, който предсказва на кмета, попа и двете най-видни девойки, че скоро при тях ще потече река от злато и някой, който е с тънък занаят ще им помогне да го укрият...
Като всички наивници, които я закъсват за пари, елитният квартет на селото се хваща здраво на въдицата и трескаво започва да търси фотографа Манчо, убедени, че той е човекът с тънък занаят и ще им помогне бързо да забогатеят. След като откриват калъпа за правене на фалшиви пари във фотото му, кметът, поп Стайко, Цвета и Босилка са повече от сигурни, че Манчо няма да откаже да ги вземе за сътрудници в неговата печеливша работа. И наистина, когато му казват, че имат доказателства за престъпната му дейност, Манчо признава за правенето на фалшиви пари, но за съжаление не може да им помогне да забогатеят, защото няма вече хартия за печатане на банкноти. В желанието си на всяка цена да се облажат и те от дарбата на фотографа, кмета и попа правят акционерно дружество, с цел да съберат средства за хартията, която се купува от Виена. В това дружество се включват почти всички в селото, без да подозират, че Манчо е един изпечен мошеник, който ще ги докара не само до просешка тояга, но и до прага на отчаянието. И след като го изпращат по живо по здраво с един пълен дюшек пари, не минават и двайсетина дни, когато се получава писмо до Пеньо бармана, в което Манчо споделя на приятеля си, че "по-дружелюбен народ" от този в селото не е виждал и всички до един стават за карикатури в някой литературен вестник!
След тази изповед на Вражалецът-Манчо зрителите сами решават весело ли е или тъжно нашето ежедневие и на героите от пиесата ли се смеят, или на самите себе си...
